България е сред трайно изоставащите в ЕС в развитието на електронни

 

България е измежду трайно изоставащите в Европейски Съюз в развиването на електронни услуги. Сега това е на път да се промени

Един известен въпрос в мениджърските среди от последните седмици гласи „ Кой ръководи цифровата промяна на вашата компания? “ И най-честият отговор е не „ Нашият CEO “ или CTO, а COVID-19. Извънредното състояние, рестриктивните ограничения, повсеместното ограничение на директните контакти и въздържането от непотребни опасности за чиновниците на фирмите доведоха до невиждан интерес към административните електронни услуги.

Проценти в хиляди

Според Евротръст, един от доставчиците на заоблачен дипломиран електронен автограф, потреблението на техните електронни услуги през последните 2 седмици на март 2020 година се е нараснало с 1200% в съпоставяне със същия интервал на предходната година, а свалянето на мобилното приложение за електронно сключване – с 400% . Това се удостоверява и от наблюденията на другия огромен състезател на пазара. „ За доста малко време една огромна част от организациите с които работим – клиенти, сътрудници, снабдители, трансформираха процесите си и минаха напълно към електронно сключване на документи “, разяснява Мирослав Вичев, изпълнителен шеф на Борика. В първите 10 дни от месец  април компанията е издала двойно повече облачни подписи, спрямо интервала 15 – 30 март. Това съответства и с решението на Държавната организация за електронно ръководство да обезпечи безвъзмезден достъп до услугите си. Става въпрос за услуги на Национален осигурителен институт, Национална агенция за приходите, Агенция по заетостта, Агенция по вписванията и други, които се достъпват чрез електронен автограф или заоблачен електронен автограф. Освен това единствено в границите на една седмица общият брой на лицата с публични функционалности – като нотариуси и компании – които употребяват Системата за несъмнено електронно връчване се усилиха с над 10%.

Предлагане без търсене?

България има доста да наваксва и основният провинен за бурния напредък на електронните услуги сега е доста ниската база, от която се потегля. Досега електронното ръководство у нас през последните 20 години се развиваше " под радара ". „ От време на време излиза някоя вест какъв брой милиони са изхарчени, само че и по какъв начин нищо не работи. С ангажимента, че изхарченото мъчно може да се сметне без изчерпателен разбор, наблюдението за жалост е значително правилно. Гражданите и бизнеса нямат навика да употребяват електронни услуги, а процесите в администрацията не са усъвършенствани ”, разяснява специалистът по електронно ръководство Божидар Божанов.

„ Основният проблем до момента беше неналичието на търсене. Според изследване на Галъп Интернешънъл по поръчка на Държавна организация " Електронно ръководство ", съгласно което 77.6% от българите въобще не са търсили информация за електронни услуги. Все още липсва упованието, че страната може и би трябвало да обслужва жителите онлайн “, прибавя Божанов. Такова търсене стартира да се основава в актуалното изключително състояние. Не единствено данните на операторите на електронни подписи, само че и опашките пред Национален осигурителен институт за издаване на ПИК да вземем за пример - всичко това е разумно разследване от потребността да си споделяш с страната онлайн. И от ден на ден хора осъзнават, че канали за това съществуват. Администрацията също се движи по отношение на търсенето – отстранява механически проблеми и административни спънки в придвижване.

Към момента държавните организации и общините имат оповестени стотици услуги, които би трябвало да могат да се правят напълно онлайн. Но тяхното потребление е допустимо единствено от въоръжени с самообладание, механически умения и от време на време нормативни знания консуматори. Администрацията от своя страна не е привикнала на електронния метод на работа. Например за тях постоянно електронният автограф " не е същински автограф ", изискват се хартиени копия и печати, а до неотдавна жителите бяха подканвани да дойдат на място да си свършат работата. Служителите в Агенцията по вписванията, която би трябвало да е водеща в дигитализирането на  услугите, и в този момент не престават да изискват щемпел върху банкови нареждания, какъвто няма по какъв начин да има, когато преводът е осъществен през онлайн банкиране. Друг проблем е смяната на седалище на юридическо лице – тя чисто механически може да се извърши елементарно и електронно посредством регистриране в Търговския указател. Но на практика за тази цел се изисква решение на всичките шефове с подписи, положени пред нотариус. „ Тези проблеми са разследване от доста фактори, някои от които са липса на управническо предпочитание в съответния орган и надлежно на техническа подготовка на държавните чиновници “, счита Божанов.

Заключените благоприятни условия

В последните 5 години, след законодателни начинания и основаването на Държавна организация " Електронно ръководство ", инфраструктурата на електронното ръководство стартира постепенно да се стабилизира. Бяха централизирани и нормативно уредени някои основни аспекти, като обмена на електронни документи сред администрациите, автоматизираното добиване на информация от първоначални регистри, сигурното връчване на електронни документи. Ключови системи към момента не са основани или надградени, само че в профил неналичието им се вижда по-трудно. Според Божанов това, което продължава очевидно да липсва, е всеобщо, единно и комфортно средство за електронна идентификация, посредством което да могат да се употребяват услугите. „ Министерство на вътрешните работи закъсня извънредно с тази самодейност, което оказва въздействие върху опцията " апетитът да пристигна с яденето ". Мозайката от благоприятни условия (ПИК, ПИН, КЕП, заоблачен КЕП), всяка със своите проблеми, сега поставя таван на действителното потребление на е-услуги “, прибавя той.

За тези, които въпреки всичко имат някое от наличните средства, опциите са много - доста институции имат електронни услуги на уеб страниците си, съществува системата за несъмнено електронно връчване, както и по-структурираната система за електронни форми, откъдето десетки администрации дават услуги. За задачата би трябвало да бъде свален един PDF, запълнен, подписан и качен назад. Именно подписването е другата пречка. „ То е логичен друго от идентификацията, само че механически може да бъде осъществено по същия метод. Възможността това да се случи без потребление на електронен автограф е основна за необятното потребление на наличните благоприятни условия “, поучава Божанов.

Дали рецесията ще усили търсенето задоволително доста, че структурирано решение на казуса с идентификацията и подписването да бъде най-сетне дефинирано и осъществено, следва да разберем, само че сигурно инерцията, която този развой набра в този момент не би трябвало да бъде пропилявана.  

***

Цифрово досие

Според последното проучване за Индекса за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI), направен от Европейската комисия през 2019 година, в България достъп до широколентов интернет имат

96% от популацията . И до момента в който 80% от потребителите го употребяват за провеждането на видеоразговори или за браузване в обществените мрежи, то по-малко от

25% от предприятията у нас споделят електронно информация, а единствено

11% от хората банкират онлайн.

Автор: Николай Нейчев